истина
Облик
истина (български)
ед.ч. | ис·ти·на | |
---|---|---|
членувано | ис·ти·на·та | |
мн.ч. | ис·ти·ни | |
членувано | ис·ти·ни·те | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
- Значението на думата все още не е въведено. Можете да го добавите, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.
Етимология
старобълг. истина άλήθεια, ἀκρίβεια (Зогр., Мар., Асем.) - производно име на -ина от старобълг. истъ „един и същ, истински“ (Супр., Сав. кн.) от местоим. съчетание *is-to: срв. лат. iste, умбр. еstо- „този“.
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
- реалност, действителност, истинност, точност
- аксиома
- правота, правда, правдивост, законност, правдина, справедливост