дрипа
Облик
дрипа (български)
ед.ч. | дри·па | |
---|---|---|
членувано | дри·па·та | |
мн.ч. | дри·пи | |
членувано | дри·пи·те | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
- Парцал, къс вехта дреха.
Етимология
Сродни форми: сръб. дрипа „пропаднал човек“ (прен.), словен. dripa „разстройство“, чеш. стар. dřip(a) „парцал“, г.-луж. dripa „цепнатина“, dripki „парцали“, укр. дрипи „парцали“. Праслав. *dripa - обратно производна на глагола *dripati (словен. dripati „разкъсвам, страдам от разстройство“, г.-луж. dripać „правя назрези“) - вторичен вариант (с удължаване на кореновата гласна) на *drьpati (сръб. дрпати „разкъсвам“, чеш. диал. drpač' „разцепвам“).
Фразеологични изрази
Превод
|
|