готов

готов (български)

готов ± — словоформи и пренасяне:
ед. ч.	м. р.		го·тов
		непълен член	го·то·вия
		пълен член	го·то·ви·ят
	ж. р.		го·то·ва
	ж. р.	членувано	го·то·ва·та
	ср. р.		го·то·во
	ср. р.	членувано	го·то·во·то
мн. ч.			го·то·ви
мн. ч.		членувано	го·то·ви·те

Прилагателно име, тип 76

Който е завършен, който е окончателно направен.
Който се е приготвил, подготвил.
Склонен, съгласен; способен.

Етимология

ст.-бълг. готовъ ἕτοιμος „готов“, πρόσφορος „полезен“ (Зогр., Мар., Асем., Сав. кн., Син. пс., Син. тр., Супр.).

В съвр. слав. езици и в старобълг. означава „готов, приготвен; наличен“ (в състава на ст.-чеш. hotovizna, пол. gotowizna „наличност, запас“), но ст.-рус. а половци неготовами дорогами побѣгоша къ Дону (СПИ) „куманите по неизвървяни пътища избягаха към Дан“ свидетелства за друго архаично значение. Първоначално *gotovъ означава „извървян, привършен“, каквато семант. връзка се наблюдава и в други ИЕ езици:

В герм. група: *raiðia- „готов, лесен“ (гот. ga-raiþs „подреден, определен“, ст.-сканд. greiðr „лесен, ясен“; ст.-англ. geræde, ræde „готов, лесен“ (англ. ready „готов“), ср.-в.-нем. gereit, gereite (нем. bereit „готов“)) и *raidan- „яздя“ (ст.-сканд. rīða, ст.-англ. rīdan (англ. ride), ст.-в.-нем. rītan, ср.-в.-нем. rīten (нем. reiten)); ст.в.нем. fartîc, fertîc, (нем. fertig) готов и ст.в.нем. fart „пътуване“.
В келт. група: ст.-ирл. rīad(a)im „пътувам“ и ст.-ирл. rēid, ст.-уелс. ruid (уелс. rhwydd) „лесен, свободен“.
В балт. група: латв. raidīt „пращам бързо“, raids „готов“.
В иран. група: осет. rævʒ, rævʒæ „готов“, перс. raftan „отивам, отправям се“.

По-вероятно *gotovъ е образувано от основа *gotъ < иран. мин. прич. *gata- от *gam- „отивам, идвам“, срв. староинд. gata-, авест. gata- „заминал, пристигнал, достигнал (и до опр. състояние)“, още осет. æгъгъæд/æнгъæд (æɣɣæd/ænɣæd) „достатъчен“, согд. 'nɣt (*anɣat) „цял“, ср.-перс. angad, angaddag „завършен, съвършен“, авест. hangata- „цял, пълен, съвършен“ (< *ham-gata = староинд. samgata „подходящ“), осет. рæгъæд (ræɣæd) „зрял“ (< *fra-gata „достигнал“ = староинд. pragata „заминал“). Вероятно праслав. *gotovъ е заето от форма, близка до осет. ирон. æгъгъæд (æɣɣæd). Обяснението на *gotovъ във връзка с ИЕ глагол *g^weh₂- „ходя“ (лит. диал. goti „ходя“, латв. gāju „отидох“, алб. nga „тичам“, староинд. agām „отидох“) не обяснява фонетиката (би се очаквало слав. *gаtovъ). От друга страна пък *gotovъ е повлиян от *gotoviti „приготвям“ < гот. gataujan „приготвям“, taujan „правя“, сроден със ст.-англ. getawa „instrumenta, сечива“, (ge)tawian „изграждам“.

От слав. *gotъ са заети алб. gat и румън. gată „готов“.

Фразеологични изрази

Синоними

назрял, зрял, в състояние, приготвен, подготвен, нареден, натъкмен
изработен, свършен, завършен
наклонен, разположен, склонен, съгласен
нащрек
купешки, купен от магазин

Антоними

Омоними

Сродни думи

Производни думи

Превод

албански: gat^(sq)
английски: ready^(en)
арабски: ^(ar)
арменски: ^(hy)
африкаанс: ^(af)
баски: ^(eu)
белоруски: ^(be)
бретонски: ^(br)
виетнамски: ^(vi)
грузински: ^(ka)
гръцки: ^(el)
датски: ^(da)
есперанто: ^(eo)
естонски: ^(et)
иврит: ^(he)
индонезийски: ^(id)
интерлингва: ^(ia)
ирландски: ^(ga)
исландски: ^(is)
испански: ^(es)
италиански: pronto^(it)
каталонски: ^(ca)
китайски: ^(zh)
корейски: ^(ko)
корнийски: ^(kw)
латвийски: ^(lv)
латински: ^(la)
литовски: ^(lt)
люксембургски: ^(lb)
малайски: ^(ms)

маори: ^(mi)
немски: fertig^(de)
норвежки: ^(no)
персийски: ^(fa)
полски: ^(pl)
португалски: ^(pt)
румънски: gată^(ro)
руски: готовый^(ru)
самоански: ^(sm)
сингалски: ^(si)
словашки: ^(sk)
словенски: ^(sl)
сръбски: ^(sr)
тагалог: ^(tl)
тайландски: ^(th)
турски: ^(tr)
украински: ^(uk)
унгарски: ^(hu)
урду: ^(ur)
фински: ^(fi)
френски: ^(fr)
фрисийски: ^(fy)
хавайски: ^(haw)
хинди: ^(hi)
холандски: ^(nl)
хърватски: ^(hr)
чешки: ^(cs)
шведски: ^(sv)
шотландски: ^(sco)
японски: ^(ja)