вот
вот (български)
| ед.ч. | вот | |
|---|---|---|
| непълен член | во·та | |
| пълен член | во·тът | |
| мн.ч. | во·то·ве | |
| членувано | во·то·ве·те | |
| бройна форма | во·та | |
| звателна форма | — | |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1
- мн. няма, Мнение или решение на избиратели, изразено чрез гласуване.
Етимология
— Фр. vote.
Фразеологични изрази
◊ Вот на (остар. за) доверие (недоверие). Полит. Одобрение (неодобрение) на действията на правителството или на негов представител, изразено чрез гласуване в парламента. ◊ Наказателен вот. Полит. Негласуване за определена политическа сила или определен кандидат в избори (чрез неучастие в гласуването или подаване на глас за конкурентна политическа сила или конкурентен кандидат) с цел да се изрази неодобрение, протест срещу линията, провеждана от съответната политическа сила или съответния кандидат.
Превод
|
|