вакуум
вакуум (български)
| ед.ч. | ва·ку·ум | |
|---|---|---|
| непълен член | ва·ку·у·ма | |
| пълен член | ва·ку·у·мът | |
| мн.ч. | ва·ку·у·ми | |
| членувано | ва·ку·у·ми·те | |
| бройна форма | ва·ку·у·ма | |
| звателна форма | — | |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
- Физ. Техн. Разредено състояние на газ в затворено пространство, където налягането е по-ниско от атмосферното.
- Прен. Липса, отсъствие на нещо, обикновено важно, съществено в дадена област, сфера.
Етимология
Фразеологични изрази
◊ Във вакуум. Прен. Разг. В изолация, без достатъчно общуване, контакти с други хора (изпадам, намирам се, съм, живея и др.).
Превод
|
|
Синоними
празнота, пустота, празно пространство