болест
болест (български)
| ед.ч. | бо·лест | |
|---|---|---|
| членувано | бо·лест·та | |
| мн.ч. | бо·лес·ти | |
| членувано | бо·лес·ти·те | |
| звателна форма | — | |
Съществително нарицателно име, женски род, тип 49
- Нарушение на нормалната жизнена дейност на организма или на негов орган, система.
- Прен. Проява или влечение, пристрастие към нещо, което е извън границите на нормалното, естественото; страст, слабост.
- Остар. Болка.
Етимология
Фразеологични изрази
◊ Алцхаймерова болест; болест на Алцхаймер. Мед. Форма на предстарческа деменция, която се проявява с нарушение на ориентацията и прогресираща загуба на паметта. Английска болест. Остар. Мед. Рахит. Бюргерова болест; болест на Бюргер. Мед. Заболяване на кръвоносните съдове, предимно на долните крайници, характеризиращо се със запушване на просвет, на каналите им и последваща гангрена на засегнатите места. Захарна болест. Разг. Диабет. Звездна болест. Отклонение от нормалното самоусещане при човек с голяма популярност, което е резултат от преувеличаване на собствената значимост и се изразява в надменно, високомерно поведение. Лъчева болест. Мед. Болестни прояви, предизвикани от външно въздействие на йонизиращи лъчения или от попаднали в организма радиоактивни вещества, които увреждат най-силно кръвотворните и половите органи и лимфната система. Морска болест. Болестно състояние у човека, предизвикано от люлеенето при пътуване, обикновено с кораб по море или океан, което се характеризира с виене на свят, гадене, повръщане, главоболие. Срамна болест. Разг. Венерическа болест.
> Жива болест. Разг. Употребява се за нещо, което може да предизвика болест, да доведе до заболяване или до някаква вреда, загуба.
Превод
|
|
Синоними
- страдание, болка, заболяване, слабост, неразположение, болезненост
- зараза, епидемия
- недъг, недостатък
- страст, порок, зло