божур
Облик
божур (български)
ед.ч. | бо·жур | |
---|---|---|
непълен член | бо·жу·ра | |
пълен член | бо·жу·рът | |
мн.ч. | бо·жу·ри | |
членувано | бо·жу·ри·те | |
бройна форма | бо·жу·ра | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип
- Многогодишно диво или градинско растение с едри кичести цветове, което цъфти всяка пролет, Paeonia officinalis.
Етимология
ст.-бълг. божоуръ κρόκος „вид цвете, божур, роза“ (Диал. Псевдо-Кесарий). Сродни форми: сърбохърв. божур „божур, Paeonia officinalis“, словен. božur „божур, Paeonia officinalis“, без съответствия в други славянски езици. Вероятно образувана на южнославянска почва от *bogъ „бог“ с наставка -jurъ (*bog-jurъ > *božurъ по І палатализация), сравни диал. божа, божичка „божур, див мак“.
Фразеологични изрази
- планински божур „растение Trollius europeus“.
Превод
|
|