благ

1. Значението на думата все още не е въведено. Можете да го добавите, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.

старобълг. благъ ἀγαθός, χρηστός, καλός „добър, приятен“ (Зогр., Мар., Асем., Сав. кн., Енин., Син. пс., Син. тр., Супр., Хил., Рил., Клоц., Сим. сб.), а като съставна част на сложни думи калкира гръц. εὑ-, например: благочьстивъ εὑσεβής, благонравьнъ εὑήθης, благородьнъ εὑγενής и др. Диал. значения: „милостив, кротък, сладък, скромен, вкусен“, благо същ. „богатство, скромност, постна храна“. Сродни форми: старосръб. благъ ἀγαθός (Вук. ев.), сърбохърв. благ „сладък, добър“, благо „имущество, пари, добитък“, словен. blag „благороден, милостив“, blago „имущество, скот“, чеш. blahý „блажен, щастлив“, blaho „блаженство, щастие, успех“, blaze „добре“, пол. błogi „блажен, приятен, щастлив“, błogо „щастие, благо“, д.-луж. błožki „блажен“, рус. диал., укр. болого „добре“. Рус. благой, благо са заети от черковнослав. Тук се отнасят и слабозасвидетелстваните производни *bolgati „благославям, блаженствам, наслаждавам се“ (чеш. blahati, слов. bláhať) и *bolgъva „вид гъба“, т.е. „скромна храна“ (сърбохърв. благва, словен. blagva).

Праслав. *bolgъ, *bolgo има вид на архаична лексема, но няма сигурна етимология. Значението *bolgo „имущество, добитък“ e вторично възникнало въз основа на „успех“. Очевидно на ранен етап *bolgъ вече се е употребявала в тесен религиозен и абстрактен смисъл на „блажен, добър, щастлив“. Така е невъзможно да се възстанови първонач. значение „лъчезарен“ или „блестящ“ или да се допусне връзка с праслав. *bolьjь „по-добър, по-голям“.

Сравнява се с авест. bərəg- ж.р. „обред“, bərəĵayeiti „приветства, почита“, староинд. bṛhaspátiḥ „господар на молитвата“ (но те не съдържат доказано ИЕ *l!) или със староинд. bhárgas „лъчезарен блясък“, bhṛgavas мн.ч. „полубожества - въплъщения на мълниите“ (но вторите форми са неотделими от староинд. bhrājate „свети“, авест. brāzaiti „свети“, лит. brėkšti „развиделява се“ < ИЕ *b^hreh₁g^(-sko)-). Връзката със старогр. φλέγω, лат. flagrō „горя“, лат. flamma „пламък“ (от *flag-ma = старогр. φλέγμα „възпаление“) е невъзможна, понеже тези думи са сродни с латв. blāzt „мига“, blazma „блясък, отражение“.

за благото на

• добър, добродушен, благодушен, кротък, скромен, тих, простодушен, наивен, незлобив, мил, милостив, нежен, снизходителен, човечен, мек, любезен
• сладък, вкусен, приятен на вкус
• доброжелателен, великодушен
• приятен
• хрисим, внимателен, деликатен
• приветлив, прелестен, очарователен, ласкав