бук

бук (български)

бук ±
ед.ч.		бук
	непълен член	бу·ка
	пълен член	бу·кът
мн.ч.		бу·ко·ве
мн.ч.	членувано	бу·ко·ве·те
бройна форма		бу·ка
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1

вид широколостно дърво.

Етимология

ст.-бълг. боукы „букова дъсчица, на която се отбелязват сметки“. Праслав. *buky, род. п. *bukъve, стара заемка от германски: срв. гот. bōka, староисл. bok, старосакс. boka, ст.в.нем. buohha „бук“. Еднаква по произход с буква. Често срещана в топонимията: МИ Букова поляна, село в Смолянско; МИ Буково села, МИ Букак, село в Търговищко; букачки п. 1851 г.; МИ Буката, квартал в София и село в Смолянско; МИ Букевица, село във Врачанско, 1875 г.

Фразеологични изрази

Превод

албански: ah^(sq)
английски: beech^(en)
арабски: مُرَّان^(ar)
арменски: հաճարի^(hy)
африкаанс: ^(af)
баски: ^(eu)
белоруски: бук^(be)
бретонски: ^(br)
виетнамски: ^(vi)
грузински: წიფელი^(ka) [c'ipeli]
гръцки: οξιά^(el)
датски: bøg^(da)
есперанто: ^(eo)
естонски: pöök^(et)
иврит: אשור^(he)
индонезийски: ^(id)
интерлингва: ^(ia)
ирландски: feá^(ga)
исландски: beyki^(is), bæki^(is)
испански: haya^(es)
италиански: faggio^(it)
каталонски: ^(ca)
китайски: ^(zh)
корейски: 너도밤나무^(ko)
корнийски: ^(kw)
латвийски: dižskābardis^(lv)
латински: fāgus^(la)
литовски: bukas^(lt)
люксембургски: ^(lb)
малайски: ^(ms)

маори: ^(mi)
немски: die Buche^(de)
норвежки: bøk^(no)
персийски: آلش‎^(fa)
полски: buk^(pl)
португалски: faia^(pt)
румънски: fag^(ro)
руски: бук^(ru)
самоански: ^(sm)
сингалски: ^(si)
словашки: buk^(sk)
словенски: bukev^(sl)
сръбски: бу̏ква^(sr)
тагалог: ^(tl)
тайландски: ^(th)
турски: kayın^(tr)
украински: бук^(uk)
унгарски: bükk^(hu)
урду: ^(ur)
фински: pyökki^(fi)
френски: hêtre^(fr)
фрисийски: ^(fy)
хавайски: ^(haw)
хинди: ^(hi)
холандски: beuk^(nl)
хърватски: ^(hr)
чешки: buk^(cs)
шведски: bok^(sv)
шотландски: ^(sco)
японски: 橅^(ja)

Синоними

Сродни думи

буква

Производни думи

буков, букак