връх

Bulgarian

връх • (vrǎh) m (relational adjective въ́рхов or връ́хен)

top, cap (uppermost part)
peak, summit
Synonyms: било́ (biló), (dialectal) вис (vis)
tip, point, nib (sharp end)
Synonym: бод (bod)
pinnacle
(figuratively) climax, acme, zenith, crest, culmination
Synonyms: кулмина́ция (kulminácija), въ́рхова то́чка (vǎ́rhova tóčka)
(geometry, anatomy) apex, vertex
връх на ъгъл ― vrǎh na ǎgǎl ― vertex of an angle

връх на белия дроб ― vrǎh na belija drob ― apex of the lung

Declension of връх

	singular	plural
indefinite	връх vrǎh	върхове́, върхи́ща¹ vǎrhové, vǎrhíšta¹
definite (subject form)	върхъ́т vǎrhǎ́t	върхове́те, върхи́щата¹ vǎrhovéte, vǎrhíštata¹
definite (object form)	върха́ vǎrhá	върхове́те, върхи́щата¹ vǎrhovéte, vǎrhíštata¹
count form	—	въ́рха vǎ́rha

¹Rare.

върху́ (vǎrhú, “atop, onto”) (fossilized locative case)
върха́р (vǎrhár, “top, summit”)
въ́ршина (vǎ́ršina, “top hamper”)
връхен (vrǎhen)
- повъ́рхност (povǎ́rhnost, “surface”)
- повърхнина́ (povǎrhniná, “top layer, surface”)
върхов (vǎrhov)
- върхо́вен (vǎrhóven, “supreme”)

“връх”, in Речник на българския език [Dictionary of the Bulgarian Language] (in Bulgarian), Sofia: Bulgarian Academy of Sciences, 2014
“връх”, in Речник на българския език [Dictionary of the Bulgarian Language] (in Bulgarian), Chitanka, 2010