10Верният в най-малкото и в многото е верен, а неверният в най-малкото и в многото е неверен. 11И тъй, ако в неправедното богатство не бяхте верни, кой ще ви повери истинското [богатство]? 12И ако в чуждото не бяхте верни, кой ще ви даде вашето? 13Никой служител не може да служи на двама господари; защото или ще намрази единия и другия ще обикне, или ще се привърже към единия а другия ще презира. Не можете да служите на Бога и на мамона.

14Всичко това слушаха фарисеите, които бяха сребролюбци, и Му се присмиваха. 15И рече им: Вие сте, които се показвате праведни пред човеците; но Бог знае сърцата ви; защото онова, което се [цени] високо между човеците, е мерзост пред Бога.

16Законът и пророците [бяха] до Иоана; оттогава Божието царство се благовествува, и всеки на сила влиза в него. 17Но по-лесно е небето и земята да преминат, отколкото една точка от закона да падне.

18Всеки, който напусне жена си, и се ожени за друга, прелюбодействува; и който се жени за напусната от мъж, той прелюбодействува.

19Имаше някой си богаташ който се обличаше в мораво и висон, и всеки ден се веселеше бляскаво. 20Имаше и един сиромах, на име Лазар, покрит със струпеи, когото туряха да лежи пред портата му, 21като желаеше да се нахрани от падналото от трапезата на богаташа; и кучетата дохождаха и лижеха раните му. 22Умря сиромахът; и ангелите го занесоха в Авраамовото лоно. Умря и богаташът и бе погребан. 23И в пъкъла, като беше на мъки и повдигна очи, видя отдалеч Авраама и Лазара в неговите обятия. 24И той извика, казвайки: Отче Аврааме, смили се за мене, и изпрати Лазара да натопи края на пръста си във вода и да разхлади езика ми; защото съм на мъки в тоя пламък. 25Но Авраам рече: Синко, спомни си, че ти си получил своите блага приживе, така и Лазар злините; но сега той тук се утешава, а ти се мъчиш. 26И освен всичко това, между нас и вас е утвърдена голяма бездна, така, че ония, които биха искали да минат оттук към вас, да не могат, нито пък оттам да преминат към нас. 27А той рече: Като е тъй, моля ти се, отче, да го пратиш в бащиния ми дом; 28защото имам петима братя, за да им засвидетелствува, да не би да дойдат и те на това мъчително място. 29Но Авраам каза: Имат Моисея и пророците; нека слушат тях. 30А той рече: Не отче Аврааме; но ако отиде при тях някой от мъртвите, ще се покаят. 31И той му каза: Ако не слушат Моисея и пророците, то и от мъртвите да възкръсне някой, [пак] няма да се убедят.