Бавноходки

Бавноходките са миниатюрни (размери от 0,1 до 1,5 mm) окосмени форми с 8 бр. къси крака, обсипани с четинки. Имат цилиндрично закръглено тяло, покрито с нехитинизирана кутикула, която се сменя периодично. Крачетата завършват с нокътчета и отварящи се в основата нокътни жлези.

Телесната кухина е хемоцел. Храносмилателната система е съставена от уста, устна кухина с двойка стилети, глътка, слюнчени жлези, черво и анус. Липсва дихателна и кръвоносна система. Отделителната система е изградена от малпигиеви тръбици. Нервната система е изградена от надглътъчен ганглий, мозък и нервна верига. Имат две малки очи. На предния край на тялото има двойка чувствителни смукалца. Бавноходките са разделнополови с нечифтни полови жлези. Развитието им е пряко.

Бавноходките наподобяват по морфология на псевдоцеломните животни, но повечето им белези са общи с тези на членестоногите.

• Heterotardigrada
• Mesotardigrada
• Eutardigrada

Бавноходките биват сладководни, морски и сухоземни видове. Те са растителноядни, но има и хищни видове.

Видовете от този тип са рекордьори в оцеляването при екстремни условия. Подобно на ротаториите те могат да изпаднат в анабиотично състояние и така да преживеят до две години. Индивиди от вида (Acutuncus antarcticus) са преживели и дали потомство дори и след 30-годишна хибернация ^[2]. При попадане на благоприятни условия те отново възвръщат жизнените си функции. Това състояние на екстремно бездействие, в отговор на неблагоприятни условия на околната среда, се нарича криптобиоза при което спират всички метаболитни процеси, предотвратявайки възпроизводството, развитието и възстановяването^[3]. Те издържат за няколко минути на температура 151 °C, при -200 °C за няколко дни, като след това се връщат към нормален начин на живот. Издържат и за няколко минути при температура, близка до абсолютната нула, както и налягане до 6 000 атмосфери. При опити са издържали въздействието на йонизираща радиация от 5700 грей (5700 джаула/кг, 570 000 рад). Тардиградите могат да оцелеят и в космоса, лишени от въздух и подложени на космическа радиация.

Геномът на бавноходките е относително голям за техните размери и положение в дървото на еволюцията – той се състои от около 215 милиона „букви“-нуклеотиди, което е примерно два пъти повече, отколкото при червеите-нематоди, които учените използват за експерименти с безгръбначни.

В хода на изследвания, проведени от учени от университета на Северна Каролина в Чапел Хил (САЩ), е установено^[4], че над 6500 участъка от ДНК на бавноходката (около 17%) от всички 38 000 гени са „заимствани“ от други организми. Голяма част от тях е получена от бактерии-екстремофили, но същевременно в генома на бавноходките присъстват и гени на растения, гъби и археи.

Бавноходките са способни да понесат екстремно обезводняване, при което частта на водата в организма им пада до 1 – 2% от нормалната. Когато тялото им изсъхне, ДНК на Hypsibius dujardini, най-вероятно, се разпада на големи фрагменти. Когато периодът на екстремните условия привършва, тялото им отново се изпълва с вода, и специални белтъци „зашиват“ и възстановяват повредената ДНК. В този момент в клетките, благодарение на разширените пори, могат да попаднат фрагменти от чужда ДНК, които се „вшиват“ (вграждат) в генома и остават в него, ако появата им не доведе до фатални последствия за бавноходката, и ѝ помагат да оживее. Благодарение на този процес, ДНК на бавноходката е станала като мозайка от множество свои и чужди участъци за 550 милиона години на еволюция на тези същества.

Имайки предвид, че много от тези гени отговарят за реакцията на стрес, за „ремонта“ на ДНК и за противодействието срещу различни фактори на средата, напълно възможно е бавноходките да са придобили способността да преживяват в екстремни условия благодарение именно на заимстваните гени.

• А. Германов, „Приложна зоология“, Земиздат 1992, ISBN 954-05-0187-3, стр.114