Нерв

Нервите са описани като самостоятелни образувания в тялото на човека в „Трактат по анатомия“ на индийския лекар Бхаскаре Бхатше, през X век пр.н.е. В труда си „За частите на животните“ Аристотел (384 г. пр.н.е. – 322 г. пр.н.е.) описва три черепномозъчни нерва (зрителен, обонятелен и слухово-вестибуларен) и отличава периферните нерви от кръвоносните съдове в тялото на животните. Клавдий Гален (129 г. – 200 г.) описва седем чифта черепномозъчни нерви, четирихълмието на главния мозък и голямата мозъчна вена в книгите си „Анатомически изследвания“ и „За предназначението на частите на човешкото тяло“.^[3] Едно от най-значимите му открития е, че главният мозък контролира движенията на мускулите с помощта на нервите.^[4] Значителен брой периферни нерви описва и зарисува Андреас Везалий (1514 – 1564) в своя знаменит труд „За строежа на човешкото тяло“ (в ориг. на латински: De corporis humani fabrica) – първото съвременно анатомическо изследване на човешкото тяло.^[5] Габриеле Фалопио (1523 – 1562) описва канала на лицевия нерв в своите „Анатомически наблюдения“ (1561, в ориг. на латински: Observationes anatomicae). Руският учен и лауреат на Нобеловата награда за физиология или медицина Иван Петрович Павлов (1849 – 1936) открива условните рефлекси и първи доказва биологичните основи на психичната дейност при човека и животните.^[6]

 

Нервите са израстъци на нервните клетки, които се намират в главния и в гръбначния мозък, както и в ганглиите на периферната нервна система. Струпванията на нервни клетки в посочените места се наричат ядра на нервите.

Хистологично нервите имат тръбообразен строеж. От външната страна, нервите са покрити с рехава обвивка от съединителна тъкан, която съдържа адипоцити, кръвоносни и лимнфни съдове, и собствени нервни влакна. Тази най-външна обвивка се нарича епиневриум. Под нея се разполага плътна обвивка от съединителна тъкан – периневриум, от който навътре, към центъра на нерва, се отделят тънки прегради – ендоневриум. Между преградите на ендоневриума се разполагат същинските нервни влакна – израстъците на невроните.

В зависимост от това, дали имат миелинова обвивка, или не, нервните влакна могат да бъдат миелинови и безмиелинови. Миелиновите нервни влакна имат диаметър от 1 до 22 μm, а безмиелиновите – от 1 до 4 μm.^[1]

Миелиновите нервни влакна са обвити с олигодендроглиоцити (наричани още „Шванови клетки“). Те са вид микроглиеви клетки, които обвиват спираловидно аксона на нервната клетка и секретират миелин (бяло мозъчно вещество). Той изолира нервните влакна от околните тъкани и осигурява безпрепятствено предаване на нервните импулси по тях. При нарушения (патологии) на миелиновата обвивка на нервите възникват нарушения в предаването на нервните импулси.^[2]

В повечето случаи, нервните влакна не се разполагат праволинейно, а зигзагообразно, по дължината на нерва. Това позволява да се разтягат и да не се травмират, при движенията на организма.

Според вида на импулсите, които провеждат, нервите могат да бъдат:^[2]

• еферентни (командни, низходящи) – провеждат командни нервни импулси от централната нервна система (ЦНС) към изпълнителните тъкани и органи (мускули и жлези) в тялото;
• аферентни (чувствителни, възходящи) – провеждат чувствителни нервни импулси от периферните рецептори към ЦНС. Тези импулси носят информация за състоянието на тъканите и органите, като и за въздействията на околната среда върху тях, поради което се означават като чувствителни или осезателни.^[2]
• смесени – състоят се от аферентни и еферентни нервни влакна. Еферентните нервни влакна в смесените нерви се разполагат централно, а аферентните – около тях.

Според дяловата си принадлежност, нервите могат да бъдат:^[2]

• соматични – принадлежат към соматичната нервна система;
• вегетативни – принадлежат към вегетативната нервна система
  • функционално (физиологично) деление на ВНС
    • симпатикови нерви – принадлежат към симпатиковия дял на ВНС;
    • парасимпатикови нерви – принадлежат към парасимпатиковия дял на ВНС.
  • морфологично (топологично) деление на ВНС
    • преганглионарни – разположени са преди нервните ганглии;
    • постганглионарни – разположени са след нервните ганглии.

 

  Основна статия: Черепномозъчни нерви

Черепномозъчните нерви (на латински: Nervi craniales) излизат директно от мозъчния ствол на главния мозък (с изключение на първите два нерва – обонятелният и зрителният).

При човека и бозайниците те са 12 чифта, като всеки един има два симетрични клона – ляв и десен, които инервират съответната половина на тялото. Функционално черепномозъчните нерви принадлежат към соматичната нервна система – моторни, сетивни или смесени (моторно-сетивни), като някои от тях съдържат и парасимпатикови влакна.^[7]

  Основна статия: Обонятелен нерв

Обонятелният нерв е 1^-вият черепномозъчен нерв (на латински: nervus olfactorius).

  Основна статия: Зрителен нерв

Зрителният нерв е 2^-рият черепномозъчен нерв (на латински: nervus opticus).

  Основна статия: Очедвигателен нерв

Очедвигателният нерв е 3^-тият черепномозъчен нерв (на латински: nervus oculomotorius).

  Основна статия: Макаровиден нерв

Макаровидният нерв е 4^-тият черепномозъчен нерв (на латински: nervus trochlearis).

  Основна статия: Троичен нерв

Троичният нерв е 5^-ият черепномозъчен нерв (на латински: nervus trigeminus).

  Основна статия: Отвеждащ нерв

Отвеждащият нерв е 6^-ият черепномозъчен нерв (на латински: nervus abducens).

  Основна статия: Лицев нерв

Лицевият нерв е 7^-ият черепномозъчен нерв (на латински: nervus facialis).

  Основна статия: Слухово-вестибуларен нерв

Слухово-вестибуларният нерв е 8^-ият черепномозъчен нерв (на латински: nervus vestibulocochlearis).

  Основна статия: Езико-гълтачен нерв

Езико-гълтачният нерв е 9^-ият черепномозъчен нерв (на латински: nervus glossopharyngeus).

  Основна статия: Блуждаещ нерв

Блуждаещият нерв е 10^-ият черепномозъчен нерв (на латински: nervus vagus).

  Основна статия: Добавъчен нерв

Добавъчният нерв е 11^-ият черепномозъчен нерв (на латински: nervus accessorius).

  Основна статия: Подезичен нерв

Подезичният нерв е 12^-ият черепномозъчен нерв (на латински: nervus hypoglossus).

 

  Основна статия: Гръбначномозъчни нерви

Гръбначномозъчните нерви (на латински: nervi spinales) имат метамерен строеж. При човека те са 31 чифта:^[8]

• 8 шийни (на латински: nervi cervicales; съкратено изписване: C₁ – C₈);
• 12 гръдни (на латински: nervi thoracales; съкратено изписване: T₁ – T₁₂);
• 5 поясни (на латински: nervi lumbales; съкратено изписване: L₁ – L₅);
• 5 кръстцови (на латински: nervi sacrales; съкратено изписване: S₁ – S₅);
• 1 опашен (на латински: nervus coccygealis; съкратено изписване: Co₁).

 

Периферните нервни сплетения (наричани още сплитове) са нервни образувания, които се формират от съединяването на нервни влакна от гръбначномозъчните и черепномозъчните нерви.^[8]

  Основна статия: Шийно нервно сплетение

Шийното нервно сплетение (на латински: plexus cervicalis) се образува от предните клончета на първите четири шийни гръбначномозъчни нерва (C₁ – C₄) и клонове на 11-ия (добавъчен) и 12-ия (подезичен) черепномозъчни нерви, и симпатиковия ствол. От шийното сплетение излизат:^[8]

• малкият тилен нерв (на латински: nervus occipitalis minor)
• големият ушен нерв (на латински: nervus auricularis magnus)
• напречният шиен нерв (на латински: nervus transversus coli)
• надключичните нерви(на латински: nervi supraclaviculares)

  Основна статия: Раменно нервно сплетение

Раменното нервно сплетение (на латински: plexus brachialis) се образува от предните клончета на вторите четири шийни гръбначномозъчни нерва (C₅ – C₈), първия гръден (Th₁) и понякога клон от C₄. От раменното сплетение излизат две групи нерви:^[8]

• къси нерви
  • нерви на лопатката
  • подключичният нерв (на латински: nervus subclavius)
  • подмишничният нерв (на латински: nervus auxillaris)
• дълги нерви
  • срединният нерв (на латински: nervus medianus)
  • лакътният нерв (на латински: nervus ulnaris)
  • лъчевият нерв (на латински: nervus radialis)

Поясно-кръстцовото сплетение (на латински: plexus lumbosacralis) е обширно нервно образувание, което се състои от три части – поясно, кръстцово и опашно сплетение.^[8]

  Основна статия: Поясно нервно сплетение

Поясното нервно сплетение (на латински: plexus lumbalis) се образува от предните клончета на първите три поясни гръбначномозъчни нерва (L₁ – L₃) и горната част на четвъртия (L₄). От поясното сплетение излизат:^[8]

• хълбочно-подстомашният нерв (на латински: nervus iliohypogastricus)
• хълбочно-слабинният нерв (на латински: nervus ilioinguinalis)
• полово-бедреният нерв (на латински: nervus genitofemoralis)
• бедреният нерв (на латински: nervus femoralis)
• запушеният нерв (на латински: nervus obturatorius)

  Основна статия: Кръстцово нервно сплетение

Кръстцовото нервно сплетение (на латински: plexus sacralis) се образува от долната част на предните клончета на четвъртия (L₄) поясен гръбначномозъчен нерв, петия поясен нерв (L₅) и кръстцовите нерви (S₁ – S₅). От кръстцовото сплетение излизат:^[8]

• къси клонове
  • горен седалищен нерв (на латински: nervus gluteus superior)
  • долен седалищен нерв (на латински: nervus gluteus inferior)
  • полов нерв (на латински: nervus pudendus)
• дълги клонове
  • седалищен нерв (на латински: nervus ischiadicus)
  • вътрешен стъпален нерв (на латински: nervus plantaris medialis)
  • страничен стъпален нерв (на латински: nervus plantaris lateralis)
  • общ подбедрен нерв (на латински: nervus peroneus communis)

Опашното нервно сплетение (на латински: plexus coccygeus) се образува от предните клончета на петия кръстцов гръбначномозъчен нерв (S₅) и на опашния гръбначномозъчен нерв. От опашното нервно сплетение излизат анално-опашните нерви (на латински: nervi anococcygei).^[8]

  Основна статия: Заболявания на периферните нерви

Заболяванията на периферните нерви се означават като невропатия. Когато е засегнат един периферен нерв, състоянието се нарича мононевропатия, а когато са засегнати два или повече периферни нерва – полиневропатия. Заболяванията на нервните сплитове се наричат плексопатия. Заболяванията на нервните коренчета на гръбначния мозък се означават като радикулопатия.^[9]

Невропатиите се характеризират с:^[9]

• нарушения на чувствителността (от невропатичен тип);
• нарушения на движенията (периферни парези);
• нарушения на вегетативно-трофичните функции.

Невралгията е болка в областта, инервирана от съответния периферен нерв, без да има нарушения в неговите функции.

  Основна статия: Неврохирургия

Неврохирургията е медицинска специалност и дял от медицината, който изучава диагностиката и лечението на заболяванията на нервната система с хирургически методи. Неврохирургията се занимава с лечението на: тумори на главния и гръбначния мозък; черепномозъчна травма; абсцеси и болести на кръвоносните съдове на главния и гръбначния мозък; травми и хернии на гръбначния мозък; увреждания на междупрешленните дискове и на периферните нерви. ^[10]

  Основна статия: Изкуствена невронна мрежа

Изкуствените невронни мрежи са изчислителни структури, построени на биологичен принцип. Те копират елементарните биологични процеси за обработка и съхранение на информацията, които протичат в невроните на главния мозък. Елементарните преобразуватели на сигналите в изкуствените невронни мрежи са изкуствените неврони.^[11]

•   В Общомедия има медийни файлове относно Нерв
•   В Общомедия има медийни файлове относно Невроанатомия