Бърдс

„Бърдс“ (на английски: The Byrds) е поп, психеделична и фолк рок музикална група от Лос Анджелис, Съединените американски щати, съществувала от 1964 до 1973 година^[1].

„Бърдс“ The Byrds
Бърдс, 1970 г.
Информация
От	Лос Анджелис, САЩ
Създаване	Лос Анджелис, САЩ
Стил	фолк рок, психеделичен рок, кънтри рок
Активност	1964 – 1973
Свързани изпълнители	Флайинг Бурито Брадърс, Крозби, Стилс, Неш енд Йънг
Уебсайт	thebyrds.com Страница в IMDb
Бивши членове	Роджър Макгуин Джийн Кларк Дейвид Крозби Майкъл Кларк Крис Хилман Кевин Кели Грам Парсънс Кларънс Уайт Джийн Парсънс Джон Йорк Скип Батин
„Бърдс“ в Общомедия

Групата многократно променя състава си, като единственият постоянен участник е Роджър Макгуин.^[2] Макар че успяват да постигнат огромния търговски успех на съвременници като „Бийтълс“, „Бийч Бойс“ и „Ролинг Стоунс“ само за кратък период (1965 – 1966), днес „Бърдс“ са смятани от критиците за една от най-влиятелните рок групи на 60-те години на XX век.^[1] Първоначално те са сред пионерите на стила фолк рок, смесвайки влиянието на „Бийтълс“ и други групи от Британската инвазия със съвременна и традиционна фолк музика.^[3] С напредването на 60-те години групата оказва влияние и върху формирането на психеделичния рок, рага рока и кънтри рока.^[1][4][5]

Характерната за групата смес от чисти вокални хармонии и дрънчащата дванадесетструнна китара на Макгуин продължава да оказва влияние върху популярната музика и в наши дни.^[1][6] Най-известните им песни са кавър версиите на „Mr. Tambourine Man“ на Боб Дилън и „Turn! Turn! Turn!“ на Пит Сийгър, както и оригиналните „I’ll Feel a Whole Lot Better“, „Eight Miles High“, „So You Want to Be a Rock 'n' Roll Star“, „Ballad of Easy Rider“ и „Chestnut Mare“.

Оригиналният петчленен състав на „Бърдс“ се състои от Роджър Макгуин (соло китара, вокал), Джийн Кларк (тамбурина, вокал), Дейвид Крозби (ритъм китара, вокал), Крис Хилман (бас китара, вокал) и Майкъл Кларк (барабани).^[7] Този състав на групата е относително нетраен и в началото на 1966 година Джийн Кларк напуска, поради психически проблеми и нарастващата му изолация от останалите музиканти.^[8] „Бърдс“ продължават като квартет до края на 1967 година, когато Дейвид Крозби и Майкъл Кларк също напускат.^[9] Макгуин и Хилман решават да потърсят нови членове и се обръщат към пионера на кънтри рока Грам Парсънс, но в края на 1968 година и Парсънс, и Хилман се отказват.^[1] Макгуин решава да възстанови групата и между 1968 и 1973 година оглавява неин нов състав, включващ и китариста Кларънс Уайт.^[1] В началото на 1973 година той разпуска тогавашния състав, за да даде възможност за ново събиране на оригиналния квартет.^[10] Последният албум на „Бърдс“ излиза през март 1973 година, малко преди възстановената група да се разпадне отново.^[11]