5"/54 Mark 45
127 мм артилерийска установка Mark 45 е американска корабна универсална артилерийска установка калибър 127 mm. Състои на въоръжение на корабите на ВМС на САЩ от 1971 г., и е приета на въоръжение от ВМС на Австралия, Нова Зеландия, Гърция, Испания, Турция и Тайланд.[2] Артилерийската установка Mark 45 става развитие на АУ Mark 42. Произвежда се от корпорацията FMC. Към 2008 г. са разработени пет модификации на АУ: Mod. 0 – 4, от които само Mod. 3 не е приета на въоръжение.
127-мм/54 артилерийска установка Mark 45 5"/54 Mark 45 | |
АУ Mk 45 на разрушителя DDG-75 „Доналд Кук“ | |
История на производството | |
---|---|
Производител | FMC САЩ |
Година на производство | от 1971 г. до днес |
Произведени | 870 (от всички модификации) |
История на службата | |
На въоръжение в | САЩ Австралия Нова Зеландия и др. |
Характеристики на оръдието | |
Калибър, mm | 127 |
Дължина на ствола, mm/калибра | 6858/54[1] |
Маса на оръдието със затвора, kg | 24,6 t (на установката) |
Принцип на зареждане | Разделно автоматично зареждане |
Скорострелност, изстрела/минута | 20 (максимална) 10 (с управляеми боеприпаси) |
Характеристики на артилерийската установка | |
Възвишение (max) | +65° |
Снижение (min) | -15° |
Ъгъл на завъртане, ° | ±170° |
Максимална далечина на стрелбата, m | 23,13 (+47°) 15 (по височина при +65°) |
127-мм/54 артилерийска установка Mark 45 в Общомедия |
Задействани структури
редактиранеВ производството на артилерийските установки и боеприпасите към тях са задействани следните производители на ВПК на САЩ:[3][4]
- FMC Corporation, Northern Ordnance Division, Минеаполис, Минесота – производство на артилерийските установки (главен и основен доставчик); General Electric Co., Armament Systems Department, Бърлингтън, Върмонт (алтернативен доставчик, произведени 56 установки);[5]
- American Manufacturing Company of Texas, Форт Уърт, Тексас – производство на петдюймови снаряди;
- Maxson Electronics Corp., Мейкън, Джорджия – производство на дънни взриватели Mk 31 Mod 2 за снарядите.
История на производството
редактиранеВсичко за периода 1971 – 2008 г. са произведени около 870 артилерийски установки Mark 45 от всички модификации. Модификацията 0 е приета на въоръжение през 1971 г., модификация 1 – през 1980 г., модификация 2 – около 1988 г. и последната от модификациите – Mod. 4 – е приета на въоръжение на корабите през 2000 г.[2][6]
Характеристики
редактиранеMod. 0 – 2
редактиране- Калибър – 127 мм
- Дължина на ствола – 6858 мм
- Дължина на ствола в калибри – 54
- Скорострелност – 20 изстрела в минута (максимална), 10 изстрела в минута с управляеми боеприпаси
- Максимална далечина на стрелбата (при ъгъл = 47°) – 23,130 м
- Далечина на ефективната стрелба – 15000 м
- Досегаемост по височина (при ъгъл = 65°) – 8000 м
- Ъгъл на вертикално насочване – от – 15 до +65°
- Ъгъл на хоризонтално насочване – ±170°
- Скорост на вертикалното насочване – 20°/с
- Скорост на хоризонталното насочване – 30°/с
- Тегло на артустановката – 24,6 тона
- Дължина на отката на оръдието – 48 – 61 см (при различните ъгли на водене на огъня)
- Радиус на обметание по кула -
- Жизнен цикъл – 7000 изстрела
- Численост на обслуживащия персонал – 6 души
- Боеприпаси – Mark 68 HE-CVT (31,1 кг), Mark 80 HE-PD (30,7 кг), Mark 91 Illum-MT – (29,0 кг), Mark 116 HE-VT (31,6 кг), Mark 127 HE-CVT (31,1 кг), Mark 156 HE-IR[7] – (31,3 кг). Дължина на всичките боеприпаси – 66 см
- Боекомплект – 680 (на разрушителите „Арли Бърк“)
- Начална скорост на снаряда – м/с
- Налягане – кг/см²
Mod. 4
редактиране- Калибър – 127 мм
- Дължина на ствола – 7874 мм
- Дължина на ствола в калибри – 62
- Скорострелност – 16 – 20 изстрела в минута (максимална), 10 изстрела в минута с управляеми боеприпаси
- Максимална далечина на стрелбата – 36,6 – 38,8 км (при стрелба със снаряди ERGM – до 115 км)
- Далечина (при ъгъл = 47°) – 23,660 м
- Далечина на ефективната стрелба – 15000 м
- Досегаемост по височина (при ъгъл = 65°) – 7000 м
- Ъгъл на вертикално насочване – от – 15° до +65°
- Ъгъл на хоризонтално насочване – ±170°
- Скорост на вертикалното наведения – 20°/с
- Скорост на хоризонтално насочване – 30°/с
- Тегло на артустановката – 24,6 тона
- Дължина на отката на оръдието – 58 – 76 см (при различните ъгли на водене на огъня)
- Жизнен цикъл – 7000 изстрела
- Численост на обслужващия персонал – 6 души.
- Боеприпаси – Mark 80 HE-PD (тегло на снаряда=30,7 кг)
Mark 91 Illum-MT – (тегло на снаряда=29,0 кг) Mark 116 HE-VT – (тегло на снаряда=31,6 кг) Mark 127 HE-CVT – (тегло на снаряда=31,1 кг) Mark 156 HE-IR – (тегло на снаряда=31,3 кг) Mark 172 HE-ICM (Cargo Round) – няма данни ERGM – (тегло на снаряда=50 кг) BTERM – (тегло на снаряда=43,5 кг) [7] Дължина на всичките боеприпаси – 66 см (с изключение на ERGM и BTERM – 155 см)
- Боекомплект – 680 обикновени изстрела или 230 обикновени + 230 изстрела ERGM (на разрушителите „Арли Бърк“)
- Начална скорост на снаряда —
- снаряд Mark 80 с патрон Mark 67 – 831 м/с
- снаряд Mark 80 с патрон EX-175 – 1,052 м/с
- снаряд Mark 91 с патрон Mark 67 – 838 м/с
- снаряд ERGM с патрон EX-167 – 838 м/с
- Налягане – 2,758 кг/см² (при изстрел с патрон Mark 67), 4,570 кг/см² (при изстрел с патрон EX-167).
Кораби, въоръжени с артсистемата
редактиранеС артилерийска установка Mark 45 Mod. 0 – 2 разполагат корабите от следните типове:
- САЩ
- Ракетни крайцери тип „Калифорния“ – по 2 на всеки кораб
- Ракетни крайцери тип „Вирджиния“ – по 2 на всеки кораб
- Универсални десантни кораби тип „Тарава“ – по 3 (по-късно са свалени)
- Ракетни крайцери тип „Тикондерога“ – по 2 на всеки кораб
- Разрушители тип „Спрюенс“ – по 2 на всеки кораб
- Разрушители тип „Кид“ – по 2 на всеки кораб
- Разрушители тип „Арли Бърк“ (DDG-51 – DDG-80) – по 1 на всеки кораб
- Австралия
- Фрегати тип „Анзак“
Артилерийска установка Mark 45 Mod. 4 носят корабите от следните типове:
- Разрушители тип „Арли Бърк“ (DDG-81 – DDG-112)— по 1 на всеки кораб
- Кораби за управление и поддръжка тип „Абсалон“ (Дания)
- Разрушители тип „Крал Седжон“ (Южна Корея)
- Разрушители тип „Атаго“ (Япония)
-
Артилерийска установка Mark 45 Mod. 2
-
Артилерийска установка Mark 45 Mod. 4
Източници
редактиране- ↑ Данните са за Mod. 0 – 2
- ↑ а б USA 5"/54 (12.7 cm) Mark 45 Mods 0 – 2
- ↑ Defense Procurement. ((en)) // Defense Industry Bulletin. – Washington, D.C.: US Department of Defense, Office of the Assistant Secretary of Defense, December 1969. – Vol.5 – No.12 – P.39.
- ↑ Defense Procurement. ((en)) // Defense Industry Bulletin. – Washington, D.C.: US Department of Defense, Office of the Assistant Secretary of Defense, May 1969. – Vol.5 – No.5 – P.51.
- ↑ MK 46 Competitive Buy Procurement History, The Acquisition of Weapons Systems: Hearings, pt. 7, p. 2786.
- ↑ USA 5"/62 (12.7 cm) Mark 45 Mod 4
- ↑ а б *HE-PD = High Explosive, Point Detonating Fuze
- HE-VT = High Explosive, Variable Time Fuze
- HE-CVT = High Explosive, Controlled Variable Time Fuze
- HE-IR = High Explosive, Infrared Fuze
- Illum-MT = Illumination, Mechanical Time Fuze
- MT-PD = Mechanical Time, Point Detonating Fuze
Литература
редактиране- Bailey, Alfred D., Major USMC. The 16-incher: Big, Big Gun. United States Naval Institute Proceedings, януари 1983.
- Cooney, David M., RADM USN. Ships, Aircraft and Weapons of the United States Navy (NAVSO P-3564). U.S. Government Printing Office, 1980.
- Fairfield, A.P. Naval Ordnance. The Lord Baltimore Press, 1921.
- O'Neil, William D., III, LCDR USNR. Gun Systems? For Air Defense?. United States Naval Institute Proceedings, Март 1971.
Външни препратки
редактиране- 5"/54 (12.7 cm) Mark 45 Mods 0 – 2 ((en))
- 5"/62 (12.7 cm) Mark 45 Mod 4 ((en))
- В Общомедия има медийни файлове относно 5"/54 Mark 45
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата 5"/54 Mark 45 в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |