Износ
Износ е продажба на местни стоки от дадена страна за чужбина. В тесния смисъл на думата включва само стоките, които са произведени или преработени в страната, а останалите – внесени и изнесени без преработка, се наричат реекспорт. В най-широкия смисъл на думата тук се включват и стоките с нетърговско предназначение.
Износът се контролира от митническите учреждения на изнасящата страна. За дата на износната операция се смята датата на митническото оформяне и пропускане на стоките. Данните за износа обикновено се различават според източника им, като най-изчерпателни са данните, подавани от износителите за националната търговска статистика.
Предмет на износ могат да бъдат и други материални и нематериални ценности като електричество, софтуер, патенти и лицензии, ценни книжа, чужда и местна валута, злато и други ценни метали. Те обаче не се отчитат от националната търговска статистика за износа.
Държавата е заинтересована от развитието на износа, чрез който се разширяват пазарите на местните фирми и се повишава ефективността на тяхната дейност. Ето защо специализирани държавни органи провеждат политика на стимулиране на износа с различни средства – експортни премии, дотации, субсидии, изгодно кредитиране, застраховане на експортни кредити, привилегировано снабдяване на износителите и др.
Стратегия за ефективен износ
[редактиране | редактиране на кода]С помощта на линейното програмиране може да бъде изведен обобщен модел за оптимизация на износа. За целта се въвеждат следните величини: е количеството крайна продукция на отрасъл, което страната изнася и продава на -ти външен пазар, – експлоатационните разходи за единица крайна продукция, която се изнася и бива продавана, – експлоатационните разходи за единица крайна продукция, която се изнася, – транспортните разходи за изнесена и продадена единица продукция, – транспортните разходи само за изнесена единица продукция, и – разходите по продажба с различен състав, – валутният курс, показващ колко единици национална валута струва единица чуждестранна валута, – международната цена, по която става продажбата, – предназначената за износ крайна продукция, – обемът валута, която страната непременно трябва да получи от износа на стоки и услуги, и – съответно минималното и максималното количества стоки, което страната може да изнесе и продаде.
Линейната функция
при следните ограничителни условия:[1]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Прогнозиране и планиране, проф. д.ик.н. Васил Манов, 2001 г., Университетско издателство „Стопанство“