Джави

Джави
Информация
Тип	абджад
Езици	малайски ачешки банджарски минангкабайски
Период на използване	ок. 1300 г. до днес
Родителски системи	Протосинайска писменост Финикийска писменост Арамейска писменост Сирийска писменост Набатейска писменост Арабска писменост Персийска писменост Джави
Джави в Общомедия

Джави (جاوي) е арабска азбука за изписване на малайски, ачешки, банджарски, минангкабайски и няколко други езика в Югоизточна Азия.

Джави е една от двете официални писмености в Бруней и се използва като алтернативна писменост в Малайзия и частите от Индонезия с малайско мнозинство. В миналото това е стандартната писменост на малайския език, но днес е изместена от латиницата. В днешно време джави се използва главно за религиозни, културни и някои административни цели.

Ежедневната употреба на джави писмеността днес се практикува в по-консервативните малайски области като Келантан в Малайзия и Патани в Тайланд.^[1]

Думата „Джави“ е прилагателно за арабското съществително „Джава“ (جاوة). Вероятно и двата термина произлизат от „Джавадвипа“ – древното име на остров Ява. Двете думи вероятно са се използвали от арабите като обобщаващи термини за цялата морска област на Югоизточна Азия и народите ѝ^[2] по подобен начин като европейците, които въвеждат термина Малайски архипелаг.

В ранния етап на ислямизацията, арабското писмо се преподава на хора, които са приели исляма, под формата на религиозни практики, като например рецитиране на Корана и намази. Малайската общност приема арабското писмо заедно с приемането на исляма и скоро след това модифицират писмеността и я адаптират към говоримия класически малайски – пише се от дясно наляво и има 6 звука, които не се срещат в арабския: ка па га нга ва и ня. Много от арабските букви никога не се използват, тъй като не се произнасят в малайския, а някои букви никога не се съединяват, докато други задължително се съединяват.^[3][4] Джави започва да се свързва с писмеността на мюсюлманите.^[5]

Най-старите останки от малайска употреба на джави са намерени под формата на надписи върху камъка от Теренггану (1303 г.), което е близо 600 години след дата на първото записано съществуване на арабски език в региона. Надписът върху камъка съдържа подбуди за разширяване и поддържане на исляма и споменава 10 основни шариат закони като напътствие. Това потвърждава силното придържане към ислямската вяра в началото на 14 век от малайския свят като цяло.^[2]

Развитието на писмеността джави е различно от това на по-ранната будистка писменост палава, която е била ограничена само за благородничеството и монасите. Джави, от друга страна, е приета от цялата мюсюлманска общност без значение от класата. С повишаващия се интензитет на исляма, писанията, които първоначално са писани на арабски, биват превеждани на малайски на джави. Освен това, местните религиозни ученици по-късно започват да разясняват ислямските учения под формата на оригинални трудове. В общността има и индивиди, които използват джави за писане на литература, която по-ранно съществува единствено в устен вид. С включването на писмената литература, малайската литература приема по-сложен вид. Смята се, че това е настъпило между 15 и 19 век.^[5]

В региона се развиват и други арабски писмености, които използват арабски диакритици и добавят няколко букви повече от джави. Поради относително ограничената им употреба, правописните системи на тези писмености не поемат подобно развитие и модификации като джави.^[6]

Писмото набира популярност с разпространението на исляма, тъй като малайците намират по-ранното писмо палава за неподходящо при предаването на религиозните идеи. Малайците имат високо мнение за писмеността, тъй като гледат на нея като порта към разбирането на исляма и свещената му книга, Корана. Употребата на джави се оказва ключов фактор в установяването на малайския като лингва франка в региона, успоредно с разпространението на исляма.^[7] Използва се широко из султанствата в региона за междукралска кореспонденция, укази, поеми, а търговците в Малака го разбира безпроблемно. Ислямизацията и малаизацията в региона популяризира джави до статута на доминираща писмена система.^[8]

Днес джави е официалната писменост в Бруней.^[7] В Малайзия се използва за религиозни и културни дела в щатите Теренггану, Келантан, Кедах, Перлис, Пенанг и Джохор. Полагат се множество усилия за възраждане на азбуката в Малайзия. Джави присъства на гърба на банкнотите на малайзийския рингит и брунейския долар. Индонезия, имайки множество местни и коренни езици, по принцип използва индонезийския език, но въпреки това джави има регионален статут в много райони, населявани от малайци: Риау, острови Риау, Джамби, Ачех и Калимантан.^[9][10] Джави все още се използва широко в религиозните училища на Ява, макар и във видоизменена форма.

Буквите без форма в началото или по средата приемат изолираната форма, тъй като не могат да се съединят с друга буква (ا‎, د‎, ذ‎, ر‎, ز‎, و‎, ۏ‎, ء‎).