къща

къща (български)

къща ±
ед.ч.		къ·ща
ед.ч.	членувано	къ·ща·та
мн.ч.		къ·щи
мн.ч.	членувано	къ·щи·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 41

Сграда, постройка, в която живеят хора, обикн. едно семейство.
Прен. Жилище, квартира, дом.
Прен. Уреждане, подреждане, обстановка в жилище на едно домакинство.
Прен. Вещите, както и членовете на едно домакинство.
Прен. Предприятие.

Етимология

старобълг. кѫшта „хижа, колиба, заслон“ (Супр., Гр. Наз., 11 в.), коуща (Сим. сб., 1073) е с руски рефлекс на носовата гласна!, сръб. кућа „къща, помещене, където се намира огнището; кухня“, словен. koča „колиба за пастири или на лозето“. Думата е изключително южнославянска, рус. куща „шатра, хижа“ е заета от черковнославянската литература. Праформа *kǫtja, производна на кътам, със наставка -ja (виж хижа).

Фразеологични изрази

Превод

албански: shtëpi^(sq)
английски: house^(en)
арабски: بيت^(ar)м. р. (bayt)
арменски: տուն^(hy) (tun)
африкаанс: huis^(af)
баски: etxe^(eu)
белоруски: дом^(be)
гръцки: σπίτι^(el)
датски: hus^(da)
есперанто: domo^(eo)
естонски: maja^(et)
иврит: בַּיִת‎^(he) (báyit)
индонезийски: rumah^(id)
ирландски: teach^(ga)
исландски: hús^(is)
испански: casa^(es)
италиански: casa^(it)
китайски: 房子^(zh) (fángzi)
корейски: 집^(ko) (jip)
латвийски: maja^(lv)
латински: domus^(la)
литовски: namas^(lt)

македонски: куќа^(mk)
немски: Haus^(de)
норвежки: hus^(no)
персийски: خانه‎^(fa) (xâne)
полски: dom^(pl)
португалски: casa^(pt)
румънски: casă^(ro)
руски: дом^(ru)
словашки: dom^(sk)
словенски: hiša^(sl)
сръбски: кућа^(sr)
тайландски: บ้าน^(th)
турски: ev^(tr)
унгарски: ház^(hu)
украински: дім^(uk)
фински: talo^(fi)
френски: maison^(fr)
холандски: huis^(nl)
хърватски: kuća^(hr)
чешки: dům^(cs)
шведски: hus^(sv)
японски: 家^(ja) (ie)

Синоними

Сродни думи

Производни думи