болея

(класификация — )

Проявявам грижа, интерес; милея.

старобълг. болѣти, болѭ ἀσθενειν agrotare, languere (Зогр., Мар., Асем., Сав. кн.). Безличните форми боли, болят + дат.п. са вторично образувани от *boľь „болка“. Праслав. *boľěti, *boľjǫ (сърбохърв. бољети, словен. boljeti „болен съм“, чеш. boleti, слов. bolieť „причинявам болка“, пол. boleć, г.-луж. bolić, boleć, д.-луж. bóleś „разболявам, огорчавам“, рус. болеть, укр. болiти, белор. балець „изпитвам болка“, диал. боляць „увеличавам се“). Заслужава да се обърне внимание, че в ИЕ праезик не може да се реконструира корен със значение „болка“ поради езиково табу. В много езици понятията за болка са новообразувания или с неясна етимология. Затова се правят опити да се свърже *boľěti с *bolьjь „по-голям, по-добър“, особено във връзка с белор. диал. боляць и сръб. бољети, указващо на първонач. меко l < *li- и наличието на конструкцията *orz-boľěti (старобълг. разболѣти) „лишавам от сила“. От друга страна се прави сравнение с прагерм. *balu- (ст.-в.-нем. balo „пагуба, зло“, старосканд. bǫl „пагуба, зло“, blauðr „страхлив, срамежлив“, bǫlva „проклинам“, староангл. bealu, гот. balwawesei „злост“, balwjan „жертвам“), старогр. φλαυ̃ρος „лош, низш“, перс. balā „нещастие“, ирл. bealaim „умирам“, уелс. bala, ст.-корн. bal „чума“ (> ст.-в.-нем. palo „чума“). Келт. форми са съмнителни, понеже най-вероятно възлизат към ИЕ *g^welh₁- „дразня. страдам“ > „умирам“, а нем. palo е очевидна келтска заемка, срв. ст.-англ. cwelan „умирам“. Герм. *balu- обаче е ИЕ u-основа, каквато отсъства в слав., но пък значението й е по-близко. Напълно възможно е слав. и герм. форми да са независими заемки от северноевропейски субстратен корен *bhal- „пагуба, болка“ и преминали независимо една от друга в различни ИЕ склонения (-i- в слав. и -u- в герм). В семант. отношение срв. фр. avoir mal, ит. avere male „боли ме“ от лат. malus „лош“.

болка

боледувам, разболея