глог
глог (български)
| ед.ч. | глог | |
|---|---|---|
| непълен член | гло·га | |
| пълен член | гло·гът | |
| мн.ч. | гло·го·ве | |
| членувано | гло·го·ве·те | |
| бройна форма | гло·га | |
| звателна форма | — | |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1
- Бодлив храст или дърво с длановидно или пересто изрязани листа, с бели или розови цветове и месести червени или черни дребни плодове, които се ядат.
- Само ед. Събир. Много глогове, израсли на едно място.
- Само ед. Събир. Плодовете на този храст; глогина, глогинка.
- Само ед. Бот. Род бодливи храсти или дръвчета от семейство розоцветни.
- Информ. Сайт на потребител на интернет, който съчетава лична страница с включена в нея лична информация с блог, фотогалерия и др.
Етимология
ст.-бълг. глогъ, гложїе (Ман.) Сродни форми: сърбохърв. глог, словен. glog, чеш. hloh „трънка, Prunus spinosa“, пол. głóg, г.-луж. hłohonc „трън“, д.-луж. głog, рус. глог „дрян, Cornus sanguinea“, укр. глiг, род.п. глогу „глог“. Праслав. *glogъ е вероятно свързана със старогръц. γλῶχες „царевична коса“, γλωχίς „острие“, γλῶσσα, γλῶττα „език“ от корен *glōgh-. В повечето европейски езици се нарича „бял трън“. Среща се в МИ Гложене, Глогощица, Гложен дол, Глоговец.
Фразеологични изрази
◊ От трън <та> на глог. Разг. От по-малко зло към по-голямо.
Превод
|
|
Синоними
бодлив храст, трън, трънка, драка